Слуховата загуба: причини (1)
* вродени
* придобити:
* възпалителни заболявания (вирусни и бактериални инфекции) на горните дихателни пътища и ушите, които са много чести и при които обикновено се прибягва до самолечение, без да се предполага, че появилото се заглъхване (често придружено от шум в ушите) е признак на трайно слухово увреждане.Слуховата загуба: причини (2)
* съдови нарушения - при боледуващи от захарна болест (диабет), високо кръвно налягане (хипертония), сърдечни заболявания.
* травми в областта на главата;
* туморни образувания в ухото или по хода на слуховия нерв.Слуховата загуба: причини (3)
* работа в шумна среда (над 85 dB) - продължителен престой при такива условия води до тежки поражения на слуховия нерв, които са невъзвратими.
* звукова травма: предизвиква се от краткотрайно, но силно звуково дразнене - хвърлена наблизо бомбичка, изстрел, мощна стереоуредба (особено в дискотеките).Слуховата загуба: лечение (1)
Независимо от горепосочените причини, независимо от степента на намаление на слуха, появата на такъв симптом е основателен повод за консултация с УНГ-специалист. Само след обстоен преглед и аудиограма (апаратно изследване на слуха), може да се установи причината и типа на слуховото увреждане. При засягане от проводен тип (ангажирано е средното ухо), при правилно лечение настъпва възстановяване без последици за слуха.
Слуховата загуба: лечение (2)
При засягане от приемен тип (ангажиран е слуховият нерв), степента на повлияване от приложеното лечение зависи много от това кога е започнато то и ако се вземат мерки веднага, може да се разчита на възстановяване на слуха. При забавяне от няколко дни или при самолечение има голям риск от получаване на трайна слухова загуба.